loading...
img
Начало / Мнения / Армията е в полуразпад

Армията е в полуразпад

/
/
/
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Александър Александров за в. „Сега“

Ако в някоя нормална държава подадат оставки и рапорти за напускане почти едновременно ръководителят на военното разузнаване, началникът на Националния военен университет и командир на ключова механизирана бригада, това определено би предизвикало сериозно безпокойство в държавното ръководство и би хвърлило в силно притеснение и дълбок размисъл обществото. И тук е без значение дали ръководителят на военните разузнавачи е „сготвен“, дали шефът на НВУ си отива и заради несъгласие с държавни решения като тези в Долна Митрополия, или пък на някой генерал не са му издържали нервите заради случващото се около армията. Бързо се намират някакви заместници, дават им се генералски пагони и играта продължава някак.

Когато обаче това е гарнирано и с недокомплект от около 20 на сто на състава на армията, когато от военноморското училище излизат само по 15 курсанти, когато дори 50 на сто от гвардейците не може да се попълнят,

ситуацията изглежда драматична и дори неспасяема

Ето например наскоро от Националната гвардейска част, която е една от най-представителните и би трябвало поне за там да има желаещи, разказваха как, ако „през 2014 година за всяка една длъжност са се явявали между 4 и 5 човека, сега е обратното – за пет длъжности се явявал един човек“.

И опитът с националната информационна кампания на Министерството на отбраната за популяризиране на военната професия под наслов

Бъди войник“ не помогна кой знае колко

Тя бе обявена като мероприятие, според което в 29 града в страната се организират информационни борси, „за да могат хората, които проявяват интерес към военната служба, да получат подробна информация не само за условията на кандидатстване за войнишки длъжности, но също и за професиите в Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, Силите за специални операции, Националната гвардейска част и Служба „Военна полиция“.“ Те предвиждат „всеки желаещ на място да може да се запознае с критериите за подбор,

с предимствата на професия „войник“,

както и с възможностите за кариерно развитие по време на военната служба“.

Инициативата не е приключила и продължава и в момента. Независимо от вложеното като пари, реклама и емоция става ясно, че и така работата с кадровия колапс в армията няма да бъде решена. Появиха се твърдения, че за първи път кандидатствали повече от обявените бройки – около 1000 кандидатствали за близо 700 места. Оказало се обаче, че медицински, образователно или физически повече от половината не ставали за тази работа. Според досегашните сметки

нямало дори и 300 души, които да са минали съответните процедури

и те да са предложени за назначаване като професионални войници.

Съществува и версията, че нерядко и самата армия прави така, че да не бъдат назначени нови и млади хора чрез всевъзможни по-високи изисквания, като по този начин се пазят много празни щатове и се дава възможност за повече допълнително стимулиране на наличния състав, както и че се запазва възможността и да стоят по местата си по-стари и в пенсионна възраст хора. Дори самият военен министър обясни преди няколко месеца, че сега 30-40 процента от кандидатите отпадат заради психотестовете.

„Излишни хора ги хвърляме ей така. Има фрапиращи случаи.

При нас идват хора нормални, с картон на здрав човек. Грехота е“, обяви тогава той.

Каквато и да е точно истината, то реалността е повече от притеснителна. Защото самите военни записват в докладите си за състоянието на армията, че „българските въоръжени сили са в състояние да изпълняват задачите си, но със затруднения и повишен риск“. Констатира се и че българската армия е недофинансирана и има сериозни проблеми с липсата на кадри и достатъчно надеждна техника.

И зад тези констатации трябва да се виждат и разбират

много голяма кадрова криза, липса на финанси и перспектива,

драматичен проблем с резерва, с техниката, с горивата, с резервните части, с възможността за обучение, за летене, за тренировки, за учения.

Няма спор, че най-големият проблем е с човешкия фактор. И че в момента армията изживява истинска кадрова криза, като официално свободните места са около 5500, но неофициално се говори за над 6000, че и повече.

При всички положения поне 1/5 от армията е цифри, зад които липсват хора. Самата армия признава, че в някои съединения има дори 25 на сто недокомплект, като най-тежко е положението в Сухопътните войски.

Военното министерство пробва с инициативи като „Бъди войник“ и с промени в закона, с които да се въведе т.нар. доброволна служба да позакърпи нещата, но нещата изглеждат обречени. За събирането на войници по градовете вече стана дума, а пък доброволната служба срещна отпор от страна на бизнеса, защото проектът предвижда неглижиране на работодателите и поставянето им в зависимост от някакви имагинерни обезщетения, които щели да се определят от министъра на отбраната.

На практика това означава, че не само армията, но и т.нар. резерв е в колапс. Така МО признава в прав текст: „Анализите показват, че в рамките на

следващите 10–15 г. България няма да разполага с достатъчно подготвени

граждани за защита на отечеството, придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования“. Като пример се привежда обстоятелството, че „за периода на провеждане на курсовете за подготовка на гражданите за защита на отечеството от 2015 г. до днес начална военна подготовка са преминали 337 български граждани, а в курсове за специална военна подготовка за нуждите на въоръжените сили – едва 27“.

Ако и това не е трагично за една държава!

В същото време правителство и парламент пуснаха в ход проекти за модернизация на въоръжението в армията за над 4 млрд. лв. Вече бяха платени накуп 2.2 млрд. лв. за 8 американски изтребителя, които ще дойдат след поне 2-4 години. Вече е в ход проектът за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. Той предвижда придобиване на 150 броя бронирана бойна и специална техника за три батальонни бойни групи, на системи и допълнително оборудване, както и обучение на състава. Времето за неговата реализация обхваща 12 години, а прогнозната стойност е в размер на 1 милиард и 464 милиона лева с ДДС. Върви и проектът и за 2 многофункционални модулни патрулни кораба за ВМС. Той е за 1 млрд. лв. Всеки и сам може да изчисли, че само дотук става дума за 4.6 млрд. лв.

Отделно от това проектът за изтребители предвижда придобиването на още 8 изтребителя. И до този проект ще се стигне по-рано дори от пристигането на първите 8.

Казано иначе,

вървят някакви многомилиардни проекти,

докато армията се топи, докато подготвеността при тази засилена миграция на „млади мозъци“ на Запад спада катастрофално.

И тогава идва естественият въпрос: в един момент кой ще я използва тази техника? Откъде ще се вземат кадри? Или и за тази дейност ще се внася персонал като в туризма и икономиката?

България
Коментирай чрез Фейсбук
Източник:fakti.bg
loading...
Оценките на читателите
Общо: 0 Общо гласували: 0
loading...

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: