loading...
img
Начало / Мнения / Балотажът в София наесен ще покаже кой е опозиция

Балотажът в София наесен ще покаже кой е опозиция

/
/
/
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Петьо Цеков за в. „Сега“

Абсолютно не вярвам на хора, които крещят с пяна на уста, че не може да се живее повече под гнета на Бойко, а в същото време не правят всичко необходимо, за да свалят властта по демократичен път. Ей сега ще дойде вторият тур на местните избори в София (ако такъв въобще има) и ще видите как противниците на Борисов – от ляво и дясно, ще започнат да се гънат като червей на буца, докато обяснят защо не могат да подкрепят опозиционния кандидат, който е достигнал до балотаж срещу Йорданка Фандъкова. Корнелия Нинова ще направи всичко възможно да загуби и този вот, а вдясно ще се сетят, че с комунисти завера никога не се прави… До доказване на противното в тази група трябва да се брои и Слави Трифонов, независимо дали ще пропусне изборите, или ще подкрепи независим кандидат. Вместо реални действия за разплитане на чорапа ГЕРБ

ще видим поредните ритуални самоубийства

и бетониран ГЕРБ в София за още няколко години.

Да, в живия живот има един куп ежедневни, нормални ситуации, които в света на политиката са абсолютно неприложими. Например, ако нямате капацитет, сили или възможности да свършите една работа сам, викате роднини, съседи, приятели. В света на политиката това не е толкова просто. Ако имате например задача – да спечелите местните избори, но нямате сили да свършите това сам, не викате помощ от съседната партия. Вземате някой лев от спонсори (по формулата „ден година храни“), кашляте мъдро по телевизора, обяснявате на простолюдието кой е единственият правилен път и после, когато загубите, вините за това мафията и международното положение. И се кротвате до следващия изборен тираж. Но в никакъв, ама в никакъв случай не викате съседа… защото в света на политиката всеки съсед е априори враг.

Това означава, че може да си поставите всякакви амбициозни цели – примерно да бутнете ГЕРБ от власт в София. Можете да се пените по екраните и да плащате на тролове, които да нашепват по социалните мрежи как яко се клати властта, но така да играете играта, че ГЕРБ да се закрепи в столицата.

В живия живот левите и десните съседи щяха да потърсят начин заедно да свалят Йорданка Фандъкова, но в политическата реалност тези партии ще направят всичко възможно да се прецакат взаимно по формулата „Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле“.

Първо,

защо въобще е необходимо да се търсят коалиции срещу ГЕРБ?

Не може ли Мая Манолова да бие Фандъкова, защото е популярна, доказала се е и може да получи подкрепата на „Няма такава държава“. Не може ли градската десница да излезе с читав кандидат на 15 август и да разбие лошия ГЕРБ? Ами не може. Това е виц.

През последната декада ГЕРБ бие в София винаги на първи тур и винаги с такава огромна разлика, че ако кандидатът им се обърне наобратно, дори няма да види къде се намира вторият в класирането. През 2015 г. Фандъкова спечели 238 500 гласа, Вили Лилков от Реформаторския блок – 38 113, а Михаил Мирчев от БСП – 33 218. Т.е. двамата съперници на Фандъкова взеха толкова гласове, колкото са жителите на две от десетте части на „Люлин“. Същата бе ситуацията и през 2011, когато Фандъкова би от раз Жоро Кадиев (БСП) и Прошко Прошков (десните). Същата бе ситуацията и през 2007 г., когато Борисов би Мартин Заимов и Бриго Аспарухов. Победа на първи тур за кандидата на ГЕРБ, а левите и десните преследвачи дори заедно не получаваха толкова гласове, колкото победителя.

Но ГЕРБ се изхаби в управлението. Партията индексира загуби

Разделя се през седмица с основни играчи заради съмнения за корупция. Влиза от скандал в скандал – чума, Гешев, НАПлийкс… Това са факти. Но който прави анализ само върху тези факти, който използва само тях за пропагандна мантра, със сигурност ще сгреши. Преди европейските избори, които не бяха чак толкова отдавна, ГЕРБ беше даже в по-лоша ситуация. „Апартаментгейт“ бе огромен скандал, валяха оставки, а под съмнение бе поставена дори готовността на партията да участва в изборите – заради очакван разкол в структурите около личността на Цветан Цветанов. Тогава медии, близки до Цветанов, даже обясняваха, че ГЕРБ ще се разпадне, ако ЦвЦв не запази властова позиция. Толкова месеци по-късно „Апартаментгейт“ все още избледнява – виж историята на Пацо Терасата.

В онзи момент Борисов запали джипката и вече нямаше никакво значение кой колко е корумпиран и какви точно са скандалите. Затова в предстоящия предизборен месец едва ли ще имат значение ремонтът на „Графа“, перките от акули, презастрояването на „Младост“, съдбата на „Златен век“ и всички останали теми, които бяха актуални през последните месеци. Не защото Бойко ще извади още от същото, а защото опозицията няма ход, който да преобърне нагласите.

Мая Манолова не е такъв ход!

Не ме разбирайте погрешно – Манолова е силна кандидатура

Макар да е парекселанс социалистка, тя създаде собствен електорат, т.е. тя би добавила стойност към резултата на БСП. Проблемът не е в Манолова, а в БСП – както на европейските избори, така и на местните в София екипът на Нинова няма да си мръдне пръста и ще остави кампанията на самотек. Едва ли ще се ентусиазират около Манолова и противниците на Нинова – онези, които тя обвинява в съглашателство с ГЕРБ.

Да, чух дясната ръка на Нинова – Кирил Добрев, да казва: „Мая Манолова е най-подходящият кандидат за кмет на София“. Чух Стефан Данаилов да казва: „Мая Манолова е много подходяща за кмет на София“. Знам позицията на СДС-София и Калоян Паргов. Но, бога ми, всички сме слушали един куп политически думи, които не са имали абсолютно никакво покритие. Само една вметка – докато хвалеше Манолова, Кирил Добрев обясни от Бузлуджа, че „на тези избори БСП ще успее да извади ново поколение политици, подготвени през последните 3 години“.

Вдясно даже нямат идея за кандидат. Всъщност не съм прав – имат. Имат широк списък от кандидати, които вероятно в момента се стесняват чрез голяма, но абсолютно вътрешна онлайн дискусия. Вероятно ще намерят читав кандидат, няма спор и ще го покажат след дни. Проблемът в дясното обаче е като този в лявото – въпросът не е в кандидата, а в подкрепящите го партии. Досега не е имало местни избори, в които десницата да участва в един и същи състав. Вили Лилков бе издигнат от Реформаторския блок, Прошко Прошков и преди това Мартин Заимов – от Синята коалиция, а сега всички чакаме какво ще измисли „Демократична България“. Както и да участват, може спокойно да заявим, че голяма част от десницата няма да подкрепи десния кандидат. СДС например мина на страната на ГЕРБ. Десислава Иванчева прави „Непослушните“, които ще изгорят няколко хиляди десни гласа. „Спаси София“ ще свърши същата работа. Всичко това е така, защото от години разни хора танцуват върху останките на автентичната десница и досъсипват наследството ѝ.

Добавете към картината Слави Трифонов и неговата НТД. Към датата на изборите тази партия ще бъде учредена, но ще изпусне всички предизборни срокове, защото няма да бъде регистрирана все още в СГС – и затова няма да участва в изборите. Със сигурност обаче НТД ще има ясен фаворит за кметската надпревара поне в София. Ако подкрепи независим кандидат, Трифонов допълнително ще раздроби опозиционното пространство. Ако подкрепи Манолова, ще всее смут в лявото и няма да избистри образа си в момент, в който се ражда партията му.

Какво остава?

В такава ситуация – разпокъсана опозиция и силна власт – остава само едно и то бе демонстрирано в Истанбул преди няколко месеца. Намирате личност – не сред върховете на политическия елит, но задължително чист и почтен човек, – около която се обединяват всички, които наистина искат смяна на политическия модел. В Истанбул такава личност бе Екрем Имамоглу, слабо популярен районен кмет, който спечели кметските избори в мегаполиса два пъти за няколко месеца. Просто цялата опозиция застана зад него, а той направи чиста кампания, като обикаляше пазарите и повтаряше едно: „Всичко ще бъде наред“.

Коалицията в Турция не е трайна, но е ясна – тя застана зад Имамоглу, за да спре хората на Ердоган. И го направи. През 2002 г. левите във Франция подкрепиха „по-малкото зло“ – десния Ширак, само и само президент да не стане старият Льо Пен.

Казвам всичко това с ясно съзнание, че

подобен единен фронт в България е невъзможен

Не е възможно левите да подкрепят десен кандидат, за да свалят ГЕРБ от власт в София. И обратното не е възможно. Не е възможно голямото его на Слави Трифонов да се пречупи точно сега. И тъй като е невъзможно – не вярвам на сълзливи декларации за промяна.

Напротив – вместо обединение на опозицията налице е поставянето ѝ в още по-голяма зависимост от властта.

Години наред чувам как разни бесепари говорят с плам за необходимостта не от временна, а от управленска коалиция с ГЕРБ. Години наред виждам как един по един десни хора пристават на Борисов. Сега виждам как едните си затварят очите пред промените в прокуратурата, а другите правят митинги – но не срещу Борисов, а срещу идеята му за главен прокурор. Знам острата сатира на Трифонов срещу Борисов, но съм гледал и последното му интервю. На кого да вярвам? Как да вярвам в искрената готовност да дадат решителен отпор на Борисов, след като почти всички опозиционни партии се канят да изберат своя кандидат-кмет в София през септември, в последния момент – месец преди изборите. Това не е сериозно. Така правят само партии, които се страхуват, че кандидатът им няма да издържи сериозна обществена проверка. А щом се страхуват, защо въобще играят? Да дават на Данчето мандата и да не се хабят.

Докато опозицията прави избори по един и същи неуспешен стереотип, тя ще получава едни и същи лоши резултати. Просто с добър кандидат ще губи по-малко.

България
Коментирай чрез Фейсбук
Източник:fakti.bg
loading...
Оценките на читателите
Общо: 0 Общо гласували: 0
loading...

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: