loading...
img
Начало / Бизнес / Еврохолд: Само ние можем да направим сега сделката с ЧЕЗ

Еврохолд: Само ние можем да направим сега сделката с ЧЕЗ

/
/
/

Бизнес групата „Еврохолд“ обяви, че е сключила договор за покупката на ЧЕЗ-България. Най-голямото елекроразпределително дружество у нас снабдява с ток близо 2,4 милиона крайни потребители. Затова и сделката се смята за ключова и важна за енергийната сигурност на България.

Цената е 335 млн. евро. Договорената сума е с около 15 млн. евро над тази, която бе съгласен да плати предишният кандидат – „Инерком“, който отпадна от надпреварата поради липса на осигурено финансиране.

Консултанти на „Еврохолд“ по сделката са базираната в Лондон международна адвокатска кантора Morrison & Foerster и българската „Стоева, Чомпалов и Знеполски”. Консултанти на CEZ са адвокатските дружества Skils s.r.o. и „Пенков, Марков и партньори”.

Холдингът е подписал мандат с две глобални инвестиционни банки за осигуряване на финансирането на сделката.

В момента „Еврохолд България“ АД е най-големият публичен холдинг в България и водеща независима бизнес група с дейност в Централна и Югоизточна Европа (ЮИЕ). Холдингът има над 90 компании в 10 страни в Европа в областта на застраховането, лизинга, продажбите на автомобили, инвестициите и управлението на активи. Акциите му се търгуват на фондовите борси в София и Варшава.

Групата обслужва повече от 2,5 млн. клиенти и има близо 8000 служители.

През 2018 г. консолидираните приходи на Еврохолд достигат 1,3 млрд. лв., оперативната ѝ печалба – 52,3 млн. лв., а активите на компанията – 1,4 млрд. лв.

За бъдещите намерения на „Еврохолд“ в областта на енергетиката Епицентър разговаря с АСЕН ХРИСТОВ, председател на Надзорния съвет на холдинга.

Защо се насочихте към енергетиката, г-н Христов? „Еврохолд“ е компания, специализирана в предлагането на небанкови финансови услуги, управление на активи, общо застраховане, лизинг и продажба на нови автомобили. Какво ви даде самочувствието, че може да управлявате компания, част от националната сигурност?

– Светът се променя глобално, не знам дали някой го усеща. През периода 1989-1992 г. беше точно обратното – пада Стената, Европа се обединява, около нея и Африка, и накрая и светът. Но никой не отчита, че има културни различия, че едно такова огромно обединение не може да се управлява толкова лесно. Никой не отчита и ефекта на доминото – че когато „Лемън Брадърс” паднат в САЩ, ще падне всичко след тях. Светът е крайно ограничен и когато два големи концерна започнат да се карат за нефтонаходище или нещо друго, това води до кризи.

След голямата криза някои от световните ръководители осъзнаха, че тази глобализация е по-опасна, отколкото фрагментирания свят. В такъв момент големите компании започват да излизат от определени бизнеси и да обръщат погледи към други. Тук ние видяхме нашия шанс. Казахме си: Изградихме нещо в застраховането, този проект вече е минал детската си фаза, развива се и расте. Достигнали сме почти 500 млн.евро приходи, целта ни е 750 млн. до 1 млрд. евро в следващите три години и да се търгуваме на голяма борса. Това означава мощна група в определен регион, в случая Източна Европа и част от Централна.

– И как решихте да се борите с кризата?

– В момента сме структурирали холдинга в четири бизнеса – първият е застраховане, вторият – автомобили и продажба на автомобили, третият е лизинг, четвъртият е управление на активи. В световен мащаб започват промени в автомобилния бизнес, на пазара излизат електрически автомобили, за което се искат огромни инвестиции. Ние решихме, че автобизнесът не носи чак такава придадена стойност на акционерите. Но ако го продадем и останем само със застраховане – не е добре. Тогава започнахме разговори с акционери, с потенциални бъдещи инвеститори и разбрахме, че те се интересуват от регулирани бизнеси, при които има гарантиран пазар. Така започнахме да търсим регулиран бизнес – вода, боклук, енергетика. Само че водата е на общинско ниво, а ние сме голяма група, многомилионна. Боклукът – също, а нашите инвеститори са транснационални. Остава енергетиката. Инвеститорите ни имат опит в сектора и адмирираха решението.

В момента, в който стигаме до него, се продава ЧЕЗ. Проблемът обаче бе, че докато ние сме взимали решението си, вече е минал първият търг. Въпреки това започнахме разговори с ЧЕЗ и разбрахме, че те имат идеята да излязат не само от България, но и от Румъния и от други страни в региона.

– Разбрахте ли защо ЧЕЗ се изнасят от региона?

– Една от основните причини сега ЧЕЗ да продава активи е, че искат да участват в бъдещото строителство на тяхната АЕЦ. Искат да се съсредоточат на техния основен пазар – Чехия, Германия, Полша. Те са голяма компания, искат да продадат по-малките си дружества, където усилията за управление не оправдават техните виждания за ефективност.

И влизате в разговори с ЧЕЗ, докато тече процедурата с „Инерком“?

– Да, видяхме, че тече процедура. Но видяхме, че след България, ЧЕЗ се изнася и от Румъния и започнахме преговори за там. Междувременно се разбра, че „Инерком“ има проблеми – потърсихме контакт с тях, но не намерихме общ език. Това беше преди година. Самите ЧЕЗ ни насочиха към това.

В целия този период ЧЕЗ ни проучват – знаят, че правим стъпки за придобиване на активите, че набираме експерти, привличаме хора с опит. Започнахме преговори и с банките. Представихме им проект за преструктуриране на „Еврохолд“, като обяснихме, че проектът е същият като при застраховането – купуваме едно електроразпределително дружество в България, купуваме второ в Румъния и трето – някъде в региона. Следим си възможностите и ги развиваме.

– Какво ви отговориха банките?

Още през декември 2018 г. вече имахме заявен интерес от няколко банки по следната схема – големи сме, няма проблем да ни предоставят половин милиард евро за такъв проект, стига да докажем, че той е работещ. Веднага след Нова година ЧЕЗ ни поканиха заедно с други фирми – индийска, немска, английски инвестиционен фонд, да дадем индикативна оферта, показваща каква според нас би била цената, която можем да финансираме на база на официално публикуваната информация. Заявихме цена. През февруари дойде ново писмо от ЧЕЗ, в което те питаха дали сме готови при подновяване на сделката да влезем в конкуренция с още три компании. А през това време в медиите официално бе обявено, че срокът на „Инерком“ да намери средства е удължен срокът до февруари, но без ексклузивност. Ние се съгласихме. Наехме куп експерти, беше труден период, но събрахме екип. Започнахме едномесечни преговори с ЧЕЗ. Оказа се, че от всички фирми, проявили интерес, останахме само ние и индийците. В началото на април от ЧЕЗ поискаха окончателна оферта, след което ни поканиха в Прага на разговори – нас и индийците. И накрая сключиха ексклузивност с нас.

Каква точно оферта дадохте на ЧЕЗ?

Предложихме 335 млн. евро за акциите на ЧЕЗ Груп, които са 67 % от дружеството в България. Извън този дял има миноритари – при днешните цени на борсата цената на акциите им варира до 100 млн. евро допълнително. Но според закона, след като купим акциите на ЧЕЗ, сме длъжни да направим търговска оферта до останалите акционери да ги продадат, ако искат. И да им ги платим по цена, одобрена от КФН. Така че от тези 335 млн. евро плюс допълнителните за миноритарните акционери, което прави над 400 млн.евро, ние трябва да осигурим като собствени средства малко над 100 млн.евро. Останалите средства ще са от банките. Тоест ние даваме 25% от 335-те милиона и още 25% при плащането за миноритарните акционери. Или като теглим чертата – трябват ни около 80 млн. евро за първата вноска и около 20-30 млн. за втората, тъй като не знаем колко от миноритарните акционери ще продават акции.

– Какви са възможностите да осигурите вашите собствени средства по сделката – както разбирам, ще са около 100-110 млн.евро?

Увеличичаваме капитала на „Еврохолд“ през борсата. Едномилиардният скандинавски инвестиционен фонд „Кей джей Кей” (KJK), който е наш акционер, от години си партнира с балтийски пенсионни фондове, които от своя страна имат опит с акционерно участие в електроразпределителни дружества. В момента KJK заедно с институционални инвеститори от Латвия и Литва са заявили участие в предстоящото увеличение на капитала на „Еврохолд“. И така тези 80 милиона, които ще влязат от увеличението, ще ги използваме заедно с банковите кредити за покупка на големия пакет. Ако след това ни потрябват допълнителни 20-30 милиона, ще сложим или собствени средства, или тъй нареченото мецанин финансиране. Екипът ни прекрасно владее финансовите инструменти.

– Ясно е, че имате стабилно финансиране, но как ще коментирате негативната оценка, с която международната рейтингова агенция „Фич“ излезе за три от дъщерните дружества в структурата на холдинга?

– Нормално решение за всяка голяма рейтингова агенция е при такава голяма сделка да се постави рейтинга на купувача под наблюдение. В следващите месеци те също ще проучат сделката, ще видят финансирането и смятам, че ще се убедят, че сделката ще се отрази положително на „Еврохолд“.

– Вашият бизнес е да купите нещо, да го развиете и да спечелите. Купувайки „ЧЕЗ България“, от какво ще печелите?

– Още от първия ден ще спечелим от увеличението на цената на акциите, ако успешно развием бизнеса. Купувайки „ЧЕЗ България“, имаме ядрото, около което можем да развием енергийна група на Балканите или в Източна Европа.

– За да развиете този бизнес, трябва да имате повече абонати. А в България те намаляват, не се увеличават?

– Има два начина. Купуваме „ЧЕЗ България“, придобиваме, ако можем „ЧЕЗ Румъния“ или друга компания в региона. Когато купиш нещо и то работи добре, неговата цена расте. Расте и цената на акциите на „Еврохолд“. Когато това става, нашите инвеститори и акционери печелят.

Това как ще се отрази на потребителите?

Положително!

– Защо?

Абонатите на „ЧЕЗ България“ в момента са около 2,5 милиона. За качествена мрежа трябват инвестиции. Колкото повече се увеличават инвестициите, падат загубите – частта от електроенергията, която никой в момента не плаща. Когато ЧЕЗ навлезе в България, загубите на електроенергия по мрежата бяха 14%, сега са 9,5%. Има технически загуби – когато мрежата за високо напрежение преминава на 220 волта, има топлинни загуби, има и загуби по трасетата, има проблемни квартали, където не се плаща. Ако успеем да намалим кражбите и техническите загуби до поносимите или до нормалните на Запад 5%, ще спестим 4 % за всички.

– Тоест, вашата печалба ще дойде от намаляването на загубите?

– Да. Ние няма как да увеличим цената на тока. Можем и да подобрим мрежата, което увеличава качеството за абонатите. Намалявайки загубите и увеличавайки качеството, КЕВР няма да има причина да вдига цената на тока.

– И гарантирате, че потребителите няма да имат тези битови проблеми като гръмването на хладилници, от които често абонатите на ЧЕЗ се оплакваха?

– Подобрявайки мрежата, това няма да го има. Ще инвестираме в мрежата. Имаме достъп до финансов ресурс. Доказали сме, че можем да се развиваме. Договорили сме се с банките още 100 млн. евро в бъдеще за инвестиции.

– „Еврохолд“ става фактор от националната сигурност. Ще ви гледат под лупа, готови ли сте за това?

– Не виждам защо толкова се притеснявате за националната сигурност. Ние не можем да дръпнем шалтера на тока. Аз не мога да срежа кабелите, не мога да отида и да дам нареждане на хората, работещи в някое енергоразпределение, да спрат тока. Не мога да го направя като акционер, не могат да го направят и директорите, които работят там. Имаме енергопроизводители като АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ-овете в „Марица-Изток“ и други – те са тези, които могат да спрат подаването на електроенергията. Не съществува шалтер, който да спре тока на София. Има резервни трасета и мрежи. Спекулациите с това са, меко казано, нахални.

– Но и досега много хора казват, че който държи шалтера на тока, държи ключа към изборите.

– Това е друга глупост! Преди време енергоразпределителните дружества са били държавни, а загубите са стигали до над 20% в година на избори. Някои квартали, населени с етнически малцинства, не си плащат, идва даден политик, обещава им, че няма да се събират сметките, после минава давност и те се опрощават. Не знам как са успявали да го правят, но сега това не може да се случи – дружествата са частни, те никога няма да се съгласят някой да не плаща сметката си. Това гарантира, че дружеството няма да бъде използвано за избори и за политически цели. Мен ме интересува резултата на дружеството, не резултата от изборите! Нали ако го направя, акционерите и банките ще ме погнат.

– Вече сте сключили договора с ЧЕЗ. А тепърва минавате през регулаторите – КЗК, КЕВР, дори КФН. Имате ли притеснения?

– Като публична компания с многогодишна история, ние сме под лупата на КФН непрекъснато. Искам да подчертая, че въпросите около финансовата ни възможност са ясни – банките са го казали, за основният ни акционер „Старком Холдинг” – също. Преди 6 месеца получихме разрешение за покупка на финансова институция в Германия, Самата Европейска централна банка оцени, че „Еврохолд“ и „Старком Холдинг“ имат финансов капацитет. Ще се учудя, ако КФН каже нещо друго. Показахме откъде са парите ни. Остават КЗК и КЕВР. Надявам се КЗК да подходят по закон – ние концентрация в сектора няма как да направим. КЕВР също са професионалисти, могат да оценят дали сме в състояние да поддържаме тази инвестиция.

Да се върнем на темата за националната сигурност. Кое е по-добре: една от най-големите групи у нас, доказала, че може да създава екипи с опит, регулирана от КФН, КЗК, утре и от КЕВР, да купи активите и държавата да има върху нея много по-голям контрол чрез тези регулатори, или да бъдат купени от някого уж с опит в Индия, но без да знаем какво е финансовото му състояние и т.н?

– Защо ви скочиха политиците?

Никой от тях не е скочил. Йордан Цонев изпусна една фраза и повече не се повтори. Причината беше, че имаха спор с Корнелия Нинова. Тя пък излезе и в емоционален стил каза, че докато се занимават със субсидии, става това и това.

– Струва ми се, че в ДПС има негативно отношение, не е изпусната реплика.

Не съм забелязал. Рамадан Аталай каза, че няма против българска група да купи ЧЕЗ, въпросът е дали ще намерят финансирането. Е, намерили сме го! Ние сме единствените, които в момента имат възможност да купят ЧЕЗ и всички би трябвало да ни подкрепят.

– С какви аргументи ще излезете пред критиците си?

Първо, ние сме единствената българска група, която може да финансира толкова бързо подобна сделка, въпреки че има още около 6-7 холдинга, които също могат да си го позволят. Но те са или с много големи кредити, или съвместяват много бизнеси в едно, което не се харесва на банките, или не могат да минат KYC процедурата (да бъдат приети за клиенти). Големите западни банки са доста мнителни, искат потвърждения дори за информацията по жълтите сайтове, притесняват се и от най-малкото. Второ, от тази гледна точка ние сме единствените, които не само могат да минат, а вече са минали тези процедури и сме във фокуса на големите 5-7 банки, знаят ни фондовете и т.н. Затова пак казвам – в момента ние сме единствените, които могат да акумулират ресурса веднага. На всеки друг би му отнело 2-3 години. Така че друга българска група практически няма!

– Защо отхвърляте възможностите за чужда компания?

– Чужда компания? Не искат! И не заради корупция, а защото пазарът ни е малък. Същият проблем имат ЧЕЗ и в Румъния. Това е нашият шанс – държава, която контролира българска група, инвестирала регионално, по този начин става по-влиятелна в региона.

– Защо отпаднаха индийците, за тях казваха, че са много добри?

Индийците пуснаха оферта на разсрочено плащане. Не могат да получат разрешение от тяхното правителство да излязат от Индия и да инвестират в Европа. Тогава защо ги обсъждаме? А и защо трябва да вкарваме индийски политически риск в България!

– Помните ли как падна второто правителство на Борисов – с високите сметки на ЧЕЗ, които изкараха хората на улиците?

Да, всичко стана заради сметките. Но тогава по някаква причина се реши сметките да бъдат за месец и половина. Някой от опозицията видя тази възможност и я разду пред медиите. А можеше министърът на енергетиката да отиде при Борисов и да предложи друго – например, сметките да се раздробят на по 10 дни и нямаше да има такова натрупване. Според мен някой от екипа му подведе премиера. Хората не разбраха, че сметките са за месец и половина. Медиите скочиха и така го събориха. ЧЕЗ нямаше нищо общо, чехите също.

– Готов ли сте да се явите пред парламента на изслушване, както стана с Гинка Върбакова?

Нямам против. Но смятам за голяма грешка да вкарваме политици в сделката. Парламентът не трябва да се бърка в бизнеса. Ако най-голямата банка реши да продава акции, пак ли ще ходим в парламента? Това не е сериозно! Нали затова има органи като КЗК и КЕВР. Освен това най-добрите експерти в парламента ли са? Моите уважения, те правят закони, но не са финансисти, нито енергетици, те са законотворци. Смятам, че е в интерес на страната ние да направим сделката.

– А ако не стане?

Ако не стане сега, ще минат 2-3 години, ще дойдат други екипи, други хора.

– Говорили ли сте с министър Теменужка Петкова?

– На този етап – не. Но сме готови да ѝ представим сделката. Смятам това за правилно. Ако министър реши, той може да ни покани. Може да покани и продавача, и купувача.

Каква е ролята на Гари Левсли във вашият екип? Той е познат в България като бивш изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица Изток 3”, собственост на американската компания „Контур Глобъл”?

– Гари е енергиен експерт №1 в Източна Европа и в държавите от бившият Съветски съюз. Той е с огромен опит по преструктуриране и оздравяване на енергийни компании. Гари е водещ член на нашият консултативен съвет в енергетиката. Ако имате поне един час, може да прочетете за него в интернет, като започнете от „Блумбърг“.

– Каква е ролята на Атанас Тилев в бизнеса на „Еврохолд“ и има ли нещо общо със сделката с ЧЕЗ?

– Никаква. Името му се свързва, защото преди време негова фирма беше купила акции в „Еврохолд“. Тилев участва в едно от увеличенията на капитала и постави условия с част от средствата, с които участва, да изкупим негова инвестиция в сервиз на BMW, от който тогава ние се интересувахме.

Днес той е на около 75 г., непрекъснато продава акции и излиза от инвестиции. Вярвате ли, че човек на неговата възраст ще тръгне да се занимава с енергетика?

– А Бриго Аспарухов?

– Същото. Няма нищо общо с тази сделка. Познат е на г-н Тилев и доколкото разбрах, за това го свързват.

– Казахте, че с Цветан Цветанов се познавате около спорта и че той няма нищо общо със сделката. А Атанас Мерджанов има ли нещо общо с холдинга?

– Нищо! И с него се познаваме като бивши спортисти. И преди да ме попитате за следващото име-спекулация, ще ви кажа едно – всички хора и фирми, свързани с тази сделка, са публични.

– Как се опазихте от медийния интерес през всичките тези години?

– Медиите пишат по две причини – или си много скандален, а слава Богу, ние не влизаме в тази категория, или тези, за които се пише, сами търсят известност.

– И през цялото това време на растеж не сте имали нужда от медийно внимание?

– Медиите винаги са на два лагера. Ако едната група пише добро, другата се чувства задължена да каже нещо лошо. Така е и с политиката. Примерът е споменатите фрази на Корнелия Нинова и Йордан Цонев. От дядо ми съм научил, че не бива да се делим – може да се караме с братята ми, но никога да не се делим. И ние като българи не бива да се делим, трябва да сме като един. Тогава ще сме силни.

– Къде сте роден, с какво се е занимавал баща ви?

– В София. Баща ми е от Белоградчишко, с. Стакевци. Трима братя са, работеше в Министерство на земеделието и в Комитет за селскостопанско и транспортно машиностроене. Помня, че му бяха предложили пост на зам.-министър, върна се щастлив. На следващия ден се прибра разплакан и не ходи месец на работа – казали, че имал брат невъзвращенец и това го срина. Никога не е бил партиен член. Дядо ми е бил сред първите, превели Георги Димитров и Васил Коларов след Септемврийското въстание извън България, което не е попречило после да изкара три години в кариера като Никола-Петковист, защото е говорел много. Много интересни неща знам от тях. Майка ми беше счетоводителка, дълги години работеше на едно и също място.

– Докъде се простират амбициите ви?

– Като малък мечтаех да направя голяма фирма, не само в България. Мога вече да кажа, че съм постигнал някои неща. Сега мечтата ми е „Еврохолд“ да просъществува дълги години, да бъде регионален играч и да бъде българска фирма, мултинационален играч, която да влияе върху околните страни, но със седалище в България.

– Защо не се изнесохте в чужбина?

– Имах предложения, но смятах, че тук има повече възможности – тепърва се отваряше всичко. Живял съм в чужбина, но ме хваща носталгия, не мога. Като студент бях в Англия, три пъти се връщах. Три от петте ми деца са завършили в английски университети и се върнаха тук. Съпругата ми държеше да прати дъщеря ми в Англия, остават ѝ две години да завърши, категорична е, че иска да се върне в България. Административно ми е било по-лесно да живея в чужбина, но отношението е като към чужденец. Дори в Румъния на нас, българите, се гледа като на завоеватели, а не като на съседи. Всеки държи на своето.

– Какво е отношението ви към парите – средство за развитие или за охолство?

– Парите са необходимост. На много хора съм помогнал с пари за здраве и се гордея с това. Човек трябва да се стреми към пари, за да има здраве, добър начин на живот, добро образование на децата си. Аз имам 5 деца, все различни – някои са математици, други – писатели. Когато си отида от тоя свят, бъдещето няма да принадлежи само на моите деца, а на тези, които успеят. И ако помогнем на тях да успеят, те ще се грижат и за нашите, ако те се окажат некадърни, мързеливи или заради гените. Хубаво е човек да подготвя след себе си кадри, които да помагат на обществото, на страната. Забелязал съм, че давайки пари на децата си – те не го оценяват. Но когато съм ги накарал да си ги изкарат, го помнят повече. Не смятам, че човек трябва да трупа пари след себе си.

– Какви луксове сте си създал? Частен самолет?

– Не, излишен разход.

– Къща извън България, в Дубай, на Малдивите?

– Не, имам къща в Драгалевци, последната, специално съм я избрал да е до гората. Голяма е, има 5 спални, защото имам 5 деца. Децата пораснаха, спалните опустяха, но идват внуци и внучки. Къщата ми не е кой знае какво, над средния стандарт е, но смятам, че съм я заслужил. Освен това вече 10 години продължавам да я строя.

– Автопарк?

– Карам „Мазерати“, но е на 4 години и е тестово на „Ауто Италия“. Зимата карам коли, върнати в лизинга и трудно продаваеми. Спортното ми „Мазерати“ е подарък за 50-годишнината от колегите ми – и то на лизинг – те ми внесоха първоначална вноска.

– Армия от бодигардове?

Нямам. Случва се зимата да наема един-двама, нощем, защото жена ми се страхува да остава сама с децата. Най-близката къща е на 700 м от нас.

– Какво ви е спасявало в кризи?

70% от приходите в бизнеса ни са извън България, което реално ни е помогнало и ни е спасило в последните години. Ние сме силен екип, имаме много специалисти и винаги гледаме само напред.

Визитка:

Бегач – маратонец (пробягал 42 км за 2 часа, 18 минути и 55 секунди), Асен Христов е магистър по физика от СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Института за ядрени изследвания, гр. Дубно, Русия. Преминал е и специализация по мениджмънт към Open University – London. Владее руски и английски език.

Има 23-годишен управленски опит на висши ръководни длъжности, като председател на Съвета на директорите на “Евробанк” АД (1997 – 2000); председател на Съвета на директорите на “Старком Холдинг” АД (1996-2006); председател на Надзорния съвет на “ЗД Евроинс” АД (2000 – 2007), председател на Съвета на директорите на “Евро -финанс” АД (от 2006 г.) От 2006 г. е председател на Надзорния съвет на „Еврохолд България”.

Асен Христов е вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика.

Баща на пет деца.

Коментирай чрез Фейсбук
Източник:fakti.bg
loading...
Оценките на читателите
Общо: 0 Общо гласували: 0
loading...

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: