img

Хиляди българи подкрепиха Ангел Джамбазки относно наръганото момче: Едните трябва да бъдат заличени!

/
/
/

Това е Борислав. Той е спортист. Спортува. Тренира. Бори се, гради спортна кариера. Борислав е от Катунци. Прекрасно населено място в полите на Южен Пирин. Катунци тепърва ще се развива, но днес възможностите за развитие там са силно ограничени. Меко казано.

И ако не искаш да приключиш активната част от живота си, около тридесетте, в хоремага, коментирайки Гришо и излагацията на „нашите“ от Арсенал вчера, докато разсеяно смесваш Дерби кола с домашна мастика, трябва или много да ти върви ученето, или да тренираш много. Третата възможност се поизчерпа, защото и селата се поизчерпаха, пък и май ще я забранят скоро, което видимо разстройва Захари Бахаров, но това е друга тема.

Та… Борислав тренира много, полага много усилия, труди се. Може да бъде прекрасна реклама на това, как спортът измъква младите българи от кръчмите. Как чрез спорта може да се обърнат процесите на разпад, на деградация, на свободно падане сред младите българи. Как спортът възпитава и гради ценностна система.

Обаче Борислав е в Пирогов. Не, не се е контузил на тепиха. Не, няма спортна травма. Борислав е наръган с нож от циганин-наркоман. Борислав е наръган с нож от циганин-наркоман, защото е направил забележка на група почти-човеци, които са вандалствали в превозното средство на градския транспорт и са притеснявали и заплашвали живота и здравето на останалите пътници.

За тези от Вас, уважаеми читатели, които прекарвате безоблачно младините си в уютни фюжън гурме резервати по „Шишман“, „Витошка“, изобщо на жълтите павета, ще поясним че те – почти-човеците, които обитават няколко столични катуна, това го правят за забавление. Качват се на тълпи в градския транспорт, викат, крещят, рушат, трошат, плюят семки, тормозят останалите пътници.

Правят го, защото могат. Защото ние сме им позволили. Защото ние сме ги оставили да вилнеят и безчинстват на воля. Да грабят, крадат, ръгат, душат когото и където им падне. От професора Калоянов, през Боби Райнов, през хилядите знайни и незнайни възрастни хора в градчета, села и паланки, станали жертва на жестокостта и животинските страсти на не-човеците.

Те имат кой да ги пази. Те имат кой да ги защитава. Те имат кой да се грижи за правото им да колят, бесят, душат и грабят. Имат си Български хелзинкски комитет, който това работи. Имат си една камара грантово-мотивирани мулти-култи либeрал-лицемери около „Америка за България“, „Дойче веле“ и съучастниците им, които лягат и стават с вопли, песни и танци в защита на техните права.

Нас няма кой да ни пази. Тези, на които плащаме за това не желаят, не могат и не смеят. Трябва да се пазим сами, уважаеми. Да се самоорганизираме. За самоотбрана.
Защото всеки един от нас е Борислав. Всеки може да бъде на неговото място, във всяка една секунда.

Нещо повече. Борислав е проявил изключителна гражданска доблест и смелост, която силно липсва днес.

Борислав се е осмелил да се опълчи на глутницата, вандали, рушаща безмислено оществена собственост. И за тази смелост беше наръган. А бас се хващам, че по това време в превозното средство е имало поне две дузини здрави, прави мъже, които са си ровили гузно и страхливо в телефончетата, вместо да станат и да размажат орките от бой. Нищо, сега като се приберат дома, ще напишат с чиста съвест във „фейса“:“нема такава държава, прав е Слави“…

Един млад, здрав, прав, надежден българин можеше да бъде убит. В автобуса. За секунда. Качваш се на градския транспорт, жив и здрав, срещаш циганин-наркоман и хоп, слизаш умрял. Циганин, наркоман, въоръжен с нож.

Циганин-наркоман, потенциален убиец, който трябва да е навсякъде другаде, но не и в автобуса. Каменоломна към затвора е добро начало.

Мога да изброявам до амок необходимите и невзети мерки. От полицията, от прокуратурата, от съда, от общината. Заради мърлявщината, мързела, корупцията, безотговорността на администрацията. Заради страха на служителите да не бъдат нарочени за „политически некоректни“ от розовите либерал-фашаги.

Не, няма да стане това. Това са два свята, очевидно по правилата на естествения подбор. Единият е излишен. Аз нямам съмнение или колебание, кой е излишният. Светът на дегенерата-наркоман с ножа или този на спортиста с бъдеще. Съвсем очевидно е кой трябва да бъде заличен. Ние или те.

Източник: Ангел Джамбазки, Фейсбук

Коментирай чрез Фейсбук
loading...

Вашият коментар