img

Иво Танев със смразяваща кръвта изповед пред в. „ШОУ“: Откъснаха живо месо от мен!

/
/
/
Миналата седмица след ужасен автоинцидент нелепо и без време този свят напусна един талантлив музикант – Николай Николов – Нико.

Той бе едва на 27, но както казват негови близки и приятели – много мъдър към живота, надраснал годините си. Нико е пътувал заедно с барабаниста Павел Дюлгерски към Русе, където са щели да изнесат два концерта. Инцидентът се случва на Прохода на Републиката. Автомобилът на музикантите поднася от мокрото време и се забива в автовоз, а по-късно трагичната новина съобщава певецът Константин Кацаров, който също е трябвало да излезе заедно с тях на сцената в Русе.

По-късно на същия ден той написа в социалната мрежа:

„Тъга и безсилие. Това чувствам в момента. С Николай Николов – NI.co, и Павел Дюлгерски през тези два дни трябваше да изнесем два концерта в Русе. Да споделим една сцена. Не се случи. Чаках ги, но закъсняха. Твърде много. После дойде Истината. Груба и нахална. Николай загина по пътя към поредната си сцена, а Павел в момента се бори за живота си – вероятно най-тежката битка. Смятах да замълча в знак на траур. Простете ми! Няма да го направя. След няколко часа – тази вечер, ще се кача на същата сцена на която двамата ми приятели не успяха – до брега на река Дунав. Това няма да е концерт, а диалог. Имам какво да кажа. Причината е: „Николай и Павел”. Навън вали… Пазете се, приятели!” Николай Николов оставя зад себе си десетки музикални проекти и хитове. Само преди броени дни той и бандата му записаха новото си парче с видео към него, което бе озаглавено „2х2”. Искаше да запише и песен за любимия си футболен клуб „Ботев Пловдив” – такава, каквато не бе правена до момента. Той имаше собствена група, но участваше в най-различни музикални проекти. Създател е на проекта NI.co съвместно с басиста Кирил Диков (познат от група „Мастило”) и барабаниста Владислав Христов („Ренегат”). Отскоро в групата се присъединява и барабанистът Павел Дюлгерски, който в момента се бори за живота си след ужасяващия инцидент. За Нико говорим с Иво Танев, с когото са били не само в прекрасни и ползотворни служебни отношения, но и в много близки семейни. За дъщерята на Иво – Албена Танева, младият музикант е бил като роден брат.

– Иво, миналата седмица музикална България се потресе за кой ли път след нелепата и ужасно ненавременна смърт на младия музикант Николай Николов – Нико.

– Той е изключително, невероятно талантливо момче. Не можеш да си представиш за какъв човек говоря. Толкова честен и светъл човек. В онзи фатален ден са пътували заедно с колегата му за концерт в Русе. Нико винаги е бил изключително внимателен и съвестен шофьор. Караше много разумно. Никога не е бързал на пътя. Тръгваше рано, спокойно, пристигаше винаги първи, съобразявайки се изцяло с правилата на пътя, гарантирам за това. Но защо е дал друг да шофира, не мога да разбера…

– Защо не е шофирал той?! Нали са пътували с неговия автомобил…

– Да, пътували са с личния му автомобил, но не Нико е шофирал, както се написа в някои медии. Зад волана е бил новият барабанист на групата му Павел, с когото работят отскоро. Не го познавам, само съм чувал за него. Може би защото е познавал по-добре пътя ли, не можем и досега да разберем причината. Така поне допускаме с бащата на Нико. И това се случва… Явно е трябвало да стане… това е пътят… съсипан съм.

– Имал ли е Нико преди някакви инциденти на пътя?

– Не, никога. Толкова свестен човек е, че рядко може да се срещне такъв днес. Аз поне не познавам друг такъв човек, съвсем сериозно ти го казвам. Имам го като свой син. Харесах го веднага, заобичах го и помня как, когато му предложих да работи с нас, беше толкова доволен, толкова благодарен – и той на мен, и аз на него.

– Доколкото разбрах, другото момче, което всъщност е шофирало, е в много тежко състояние в момента?

– Да, в изключително тежко състояние е. В кома. Не обвинявам това момче за нищо. Какво е направил, не знам… Така е било писано, да си отиде нашето съкровище. Направо отрязаха живо месо от мен, толкова много ме събори това.

– Има ли вече яснота как точно се е случил кошмарният инцидент?

– Все още тече следствие. Било е много лошо времето. Някакъв автовоз, пълен с коли, се е заклатил и шофьорът сигурно се е изплашил, натиснал е спирачка и колата се е заметнала, защото е било много мокро, валяло е. Колата се удря в автовоза, после в мантинелата и пребива момчето ни… Това е поне по първоначални данни.

– Теб къде те завари тази информация?

– Точно бях пристигнал на морето, пътувах към къщата една сутрин рано, когато ми се обади дъщеря ми Албена. Каза: „Знаеш ли какво прави Николай? Как е?”, а аз й отвърнах, че последно съм го чул предния ден, защото се чувахме постоянно. А тя продължи: „Тате, нещо се е случило с Ники… Чета под неговата покана за Русе „Мир на душата ти”, а аз я прекъснах: „Чакай, ти си луда, не може да бъде.” И досега не мога да повярвам. Няма да мога и да говоря за него в минало време никога. Работя с много млади момчета, много талантливи, но ако младите бяха като Нико, светът щеше да цъфти. Горд съм, че беше в моя екип. И е абсолютно непрежалим. Никой не може да го върне, да го замести. Изключителен!

– Казваш за Нико, че е изключително момче и страхотен музикант, а е бил едва на 27 години…

– Страхотен музикант наистина. Невероятен композитор, текстописец, аранжор. Снима клипове, прави уникални монтажи… просто невероятен. В моя екип е тонрежисьор. Уникален човек, за когото просто не мога да говоря в минало време. Ето той е незаменим човек! Аз много мразя клишетата, особено когато някой каже „няма незаменими хора”. Това го е измислил някой простак! Нико е незаменим! На изпращането му дойдоха над 300 човека, всеки един от които може да каже тези думи за него, без да се замисли. Това е човек, когото никой не познава сърдит, никой не го е виждал и ядосан. Когато е имало нещо, го е преживявал по негов начин, без да натоварва останалите. Винаги е бил ведър и със страхотно чувство за хумор. Изключителен интелектуалец. Беше надраснал годините си. Мъдрец на 27 години… И сега, в този мъчителен момент, знаеш ли кое ми носи единствено облекчение? Никога не спестявам на екипа си, че ги обичам. Винаги съм казвал и на Нико, че го обичам, колко много държа на него и че е незаменим. Дори съвсем скоро го направих, след като той отново направи прекрасни неща в студиото. Затова съм горд и спокоен, че поне той знае колко го обичам. В изключителни отношения сме и с него, и с родителите му. Тия хора просто не заслужават тази участ… Изпратихме го с огромен, с огромен аплодисмент! Толкова го заслужаваше, милото, любимото ми момче.

– Музиката ли беше неговият живот? Навярно дарбата му е наследствена?

– Той се занимава с музика от съвсем малък. Родителите му са музикални и много интелигентни хора. Изключително качествено семейство са. Само като се сетя как майка му се прощаваше с него, милата, просто нямам думи… Не знам просто…

– Споделял ли ти е някога за какво мечтае?

– Разбира се. Беше му мъчно заради това, че правеше страхотна музика, която в България обаче, някак не може да върви, както трябва. У нас чалга, рап, хип-хоп, това върви. Много ниска стойност. Нико не можеше да се обърне към този тип музика. Неговата беше за друго време и друг свят. Беше много напред, изключителен музикант.

– А знаеш ли от кого се е вдъхновявал чисто музикално?

– Беше голям фен на „Ролинг Стоунс”. Харесваше по-старата музика, макар че се интересуваше и работеше в посока модерно и съвременно звучене. Още от малък семейството му го е закърмило с качествения, хубавия рок. Нико беше част от лейбъла на „Мастило”, работил е с много български изпълнители, музиканти, наистина беше невероятен. Трудно ми е да мисля в този момент, но ако можем ще монтираме клипа, който той трябваше да направи и да издаде, за да го пуснем в негова памет.

– Съдбата на музиканта всъщност е много рискована, защото той постоянно е на пътя – за концерти, за участия… Опасна професия!

– Точно за това си говорихме наскоро с мой приятел музикант. Хората просто не си даваме сметка за това – музикантите все бързаме за участия, за това, за онова… На всяка цена, но няма на всяка цена! Трябва да е спокойно, майната му. Става дума за живот! Това винаги съм му го казвал и на Нико – да действа спокойно, без да бърза, каквото и той правеше. Колата си я взе миналата година – хубава, мощна, обаче не може да го спаси… Всичките еърбеци са се отворили, но много лош е бил ударът в главата. Убил го е на място, не е имало шанс да се спаси. Направо не е усетил, толкова тежък е бил ударът.

Интервю на Анелия ПОПОВА. в. ШОУ

Коментирай чрез Фейсбук
loading...

Вашият коментар