loading...
img
Home / Любопитно / Какво крие Тибетската книга на мъртвите? И кой я нарича така за първи път?

Какво крие Тибетската книга на мъртвите? И кой я нарича така за първи път?

/
/
/
Тибетската книга на мъртвите представлява ръководство за помощ и напътствия на неотдавна умрели хора.

Тя описва преживяванията на човешкото съзнание след смъртта и в състоянието „Бардо“, междинното преходно състояние между смъртта и повторното раждане. Книгата на мъртвите е наречена „Дълбоката Дхарма на самоосвобождението посредством намерението на мирните и гневните“. Освен това тибетският текст съдържа и няколко глави относно признаците на смъртта и какви ритуали трябва да се предприемат, когато смъртта настъпва или е настъпила.

Смята се, че текстът на „Освобождение чрез слушане, по време на преходното състояние“ е бил написан през осми век от Падмасамбхава, индийски будист.

След като написал текста той скрил книгата, защото смятал, че светът не е готов за нейните учения. Падмасамбхава се смята за основател на ламаизма или тибетския будизъм. Текстът може да бъде категоризиран на три части:

Първата част – „Преходното състояние на момента на смъртта, Чикай Бардо или „момента на умиране“, описва момента на смъртта;

Втората част – „Преходното състояние на реалността − Чениид Бардо или „бардо на преживяването на реалността“, се занимава с момента непосредствено след смъртта.

Третата част – „Силният стремеж към повторно раждане, Сидпа Бардо или“ бардо на повторното раждане“, се отнася до пренаталните въпроси, включително раждането на инстинкти.

В творбата „Освобождение чрез слушане по време на преходното състояние“ възможните пътувания на мъртвия човек са разделени на три части. Три „бардо“: „Живот“ или обикновеното будно съзнание; „Дхяна“ − медитативно състояние; „Сънуване“ −състоянието на сън по време на нормалния сън.

Заедно те образуват класификация на състоянията на съзнанието. Три от всичките шест бардо се срещат по време на живота и три − след смъртта. Експертите обясняват, че което и да е състояние на съзнанието може да формира един вид състояние, което е междинно с оглед другите състояния на съзнанието. Първата „западна“ версия на Тибетската книга на мъртвите е публикувана от Оксфордския университет през 1927 г. от Уолтър И. Еванс-Уенц.

Заглавието „Тибетска книга на мъртвите“ е избрано от д-р Еванс-Уенц, защото е открил редица прилики с „Египетската книга на мъртвите“.

Книгата е литературно произведение, използвано приживе от хора, които искат да се научат да визуализират и разбират какво ще се случи след смъртта.

Коментирай чрез Фейсбук
Какво крие Тибетската книга на мъртвите? И кой я нарича така за първи път?
Оценете тази публикация

loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Inline
Inline