loading...
img
Начало / Аларма / Късната зима на BG-адвокатското недоволство

Късната зима на BG-адвокатското недоволство

/
/
/

Пресконференция, организирана от адвокати в БТА повдигна наболели въпроси, свързани с участието на адвокатурата в правораздаването.

Проблемът е стар, почти колкото така наречената ни „демокрация”. Един от участниците дори каза в прав текст, че у нас от края на соца насам няма правораздаване. Може и да е прав. Картината в съда е трагична. Там адвокатът – говорим за редовия адвокат, отдавна не може да гарантира защита на законните интереси на своите клиенти-гражданите.

Съдът не само се разпорежда със съдбите на тези граждани, но разполага и със съдбите на своите колеги-юристи – адвокатите. В съдебната зала адвокатите често са унизително прекъсвани с груб тон, поставяни на колене пред нелепи съдийски решения, а извън съда – ругани от клиентите си, защото не са постигнали очаквания резултат – справедливо решение.

И ето че към цялата тази унизителна картина, в последно време се добави и още една – репресивната машина започна да натиска онези адвокати, които в даден момент се оказват  неудобни за постигането на определени властови интереси, или клиентите им застрашават тези интереси. Безпардонно бяха претарашени офисите на някои адвокати, за сплашване бяха разлепени некролозите на живи адвокати на вратите на офисите им, образуваха се дисциплинарни дела срещу други адвокати.

Всъщност, един от поводите за горната пресконференция бе казус, който тепърва ще се разглежда в една такава скалъпена дисциплинарка.

На подсъдимата скамейка е сложен български адвокат – адв. Райна Аврамова, която няма никаква друга вина, освен че е оповестила публично един факт, оказал се неудобен – забележете, за Националната бюро за правна помощ /НБПП/. Адвокатските съвети са във финансова зависимост от същото бюро, а  от тях се иска в момента да вземат страна срещу колежката си. Какво предполагате, че ще решат?!? На всичкото отгоре, чуйте какъв е казусът: адв. Аврамова е „настъпила” Бюрото, като е защитила интересите на свой клиент – софтуерна фирма, имала глупостта да направи дарение на НБПП с авторски продукт, улесняващ съдебния контрол.

Вместо да им благодарят, от Бюрото удобно не подписват декларация за конфиденциалност на продукта и свободно  нарушават Закона за авторско право, като без съгласието на фирмата-дарител, допускат друга фирма да копира продукта им. Адв. Аврамова с право потърсва компетентна помощ за защита интересите на клиента си – въпросната софтуерна фирма, и по този начин разгневява НБПП – ползвателят на дарението.

И вместо въпросът да се реши колегиално и според закона, от най-високото ръководно място на Бюрото правят искане чрез Съвета на Софийска адвокатската колегия, адв. Аврамова да получи урок чрез дисциплинарно наказание. Безспорно, зад това с основание може да се заподозре „необходимостта” да бъде отстранена въпросната адвокатка от правния спор, с което въпросът да се приключи.

А спорът е от такъв характер, поради спецификата на продукта, че Аврамова трудно би била заместена от свой колега. Съмнително е, и че някой би дръзнал да я замести, за да влезе доброволно по стъпките й в „окото на бурята”. Въпросът е, обаче, не е ли парадоксално, че едно бюро, създадено за да помага на хората в правни спорове, така да гази закона и да си отмъщава по такъв недостоен начин?!

Проблемът е там, че адв. Аврамова може да остане съвсем самотна в битката си, т. е. изобщо да не получи подкрепа от колегите си, или да получи неефективна такава, поради голямата разлика в интересите на  адвокатската гилдия. Именно заради нея адвокатите в България се спасяват поединично. И на пресконференцията стана ясно, че те не са единна и сплотена професионална гилдия. В нея се очертават поне четири типа адвокати: редови, ръководни, вип и мизерстващи.

Редовите са тези, които магистратите могат да навикват в съда, чакат магистратските решения с месеци и години, и накрая се червят пред клиентите си, че са „изпуснали” делото.

Т.нар. ръководни адвокати пък, под една или друга форма постоянно са изтъквани като някакво „лице” на гилдията, въпреки че на практика са само казионният й „профил”. Тези ръководни фактори отдавна са забравили, че някога са били редови, и умело са усвоили техниката на популизма – пред гражданите и колегите си говорят едно, пред началниците – друго.

Най-опасни са „тихите” води – т.нар вип-адвокати и цели вип-адвокатски колективи, които от години работят в задкулисие и в тясна връзка с магистратски, престъпни и богаташки лобита. Те купуват дела и вече са в толкова „доверителна” връзка с определени магистрати, че могат да си позволят всичко.

Някои от тях дори  „улесняват” съдиите с готови съдийски решения, в интерес на „избраните” си клиенти. В съдебните папки гъмжи от такива решения, а наказани съдии няма. За разлика от адвокатските, съдийските дисциплинарки се точат с години и не стигат до никъде. И затова тези безотговорни „тоги” си разиграват коня без страх. Вип-адвокатите и адвокатски колективи са наясно кои са техните си „хора” и „пътеки”, и затова самочувствено си имат и вип-тарифа.

А в българското правораздаване съществува репресивен член 190 от НПК. Хората не вярват как така може да платиш адвокатските хонорари на осъдения от теб – недоумяват, че е възможно да съществува съвсем „законен” член от НПК за това.

Пример как се действа: вип-адвокатът склонява съдията да „забрави” да напише решението, че да изкара делото извън давностен срок, и ето ти – чиста работа – хем спасява осъдения от наказателна отговорност, хем му връща парите. А пък тъжителят попада в чл. 190 от НПК, според който трябва да плати хонорарите на вип-адвокатите, които не само са спасили кожата на клиента си, но и са го обогатили, заради което може да си издействат и втори паричен транш. По този начин се създават и здрави връзки.

Нищо че миришат на корупция.

Едно е сигурно – и втори път ако му се наложи, доволният клиент пак при тоя вип-адвокат ще отиде, защото той му гарантира сигурен успех. И накрая стигаме до мизерстващите адвокати – честни юристи, които по една или друга причина са се комплексирали от липсата на работа, отнета им било от никнещите като гъби частни нотариуси и съдия-изпълнители, било от лош късмет, но това до такава степен ги е подтиснало отвътре, че започва да им личи отвън.

Такива адвокати, колкото и да са добри в професията, в един момент изглеждат безнадеждно ненадеждни дори в очите на лаиците в правото, каквито са в болшинството си обикновените граждани. Такъв човек като тези адвокати, няма да тръгне на бунт, защото системата и човешката неблагодарност вече са го смачкали като личност.

При тази картина човек се пита: как тази разнородна по своя състав и влияние адвокатура – близо 15 000 души по статистика в България, ще се обедини, за да защити не само своя, но и гражданския интерес на нас, обикновените граждани, с достойнство и по закон?! Възможно ли е това, когато е повече от ясно, че една малка, но влиятелна част от тях – ръководната и вип-адвокатурата, нямат интерес да се нарушава статуквото, което ги облагодетелства?!

За тези „випове” е печелившо задкулисието, не парадният протест. Един адвокат от участниците в пресконференцията, нарече тази група адвокати „номенклатурата на адвокатурата”. Но както и да я наречем, по-важното е да се запитаме, имат ли силици редовите и мизерстващите адвокати да се противопоставят на тази номенклатура и на задкулисните й игри?!

По какъв начин?! Няма такъв. Той и Дон Кихот е излязъл срещу вятърните мелници, но те само са му отвяли шапката, а свидетелите на битката му са го сметнали за луд. На болшинството от тези честни, но считани за безуспешни адвокати, разумът им говори, че битката е предварително  изгубена, а пък рискът – повече от безсмислен.

Тези хора с право са обезверени. Защото някои от тях са правили опити с  умни предложения за реформа, но нито едно от тях не им е било прието, и тези хора са били принудени да проумеят, че не е важно какво предлагат, а има ли кой да го приеме; че статуквото не се нуждае от умници, а от послушници.

И на това разчитат онези, които „коват” нескопосаните, но удобни за властта закони в парламента. И затова референдумите у нас ще си останат утопия, протестите – сценарно организирани, а изборите –предрешени. Наблюдавам фейсбук-групите, агитиращи за промяна, реформа и справедливост – няма значение по какъв въпрос.

В тях винаги гъмжи от тролове и „троянски коне”.

От хора, представящи се за бунтари, правозащитници, или жертви, които се оказват нищо повече от лумпенизирани „очи и уши” на властта. Тези жалки човечета само чакат някой да се изкаже по-остро, за да го набележат и посочат на господарите си. И тогава една невидима ръка ще нарочи този човек – ще нареди на когото трябва да го уволни, или осъди, или прати на дисциплинарка, или ощети материално, че да му дойде акъла в главата. И той със сигурност ще бъде много сам с тегобите си. И колкото повече става видимо за околните, че невидимата ръка му вреди, толкова по-самотен ще става, докато накрая бъде изоставен от всички. По правило падналият няма приятели, но затова пък най-сетне проумява, че онези, които някога е смятал за такива, са били страхливци.

Българите са генетично предразположени към разединение още от времето на Хан Аспарух, а също и еретици, които се кръстят по християнски, само когато ножът им опре до кокала. За такива „безбожници” никога няма да се намери светец, будител, или лидер от историята, който да заслужава друго, освен да бъде опетнен.

Такъв ни е манталитетът, и затова ни е такъв и животът.

Заради преживяното от 1989-а насам, българинът вече е изгубил способността си да различава доброто от злото, няма воля да се откаже от политическото си „пиянство” и да заживее по правилата на трезвия разум – със закон и ред, еднакви за всички. А именно тези две трезви сили трябва да властват, за да се оздрави обществото. Ако искаме държавност, т.е. стабилна и правова държава. Въпросът е дали наистина го искаме, или само си говорим!…

Автор: Еми МАРИЯНСКА

Репресиите срещу българските граждани чрез упражняване на натиск над адвокатите им

Коментирай чрез Фейсбук
Източник:fakti.bg
loading...
Оценките на читателите
Общо: 0 Общо гласували: 0
loading...

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: