loading...
img
Начало / Мнения / „Трябва много, наистина много да се страхуваме от технологичната криза“

„Трябва много, наистина много да се страхуваме от технологичната криза“

/
/
/

Социалните мрежи няма да ни спасят от астероида, който се носи към Земята

Това заявява Андрю Грейм, професор на Манчестърския университет. Носител на Нобеловата награда по физика за работата върху графена, който сподели своите виждания за съвременната наука.

„И какво толкова правите тук?“ – запита ме милиардерът, забогатял от софтуер, който бе безкрайно учуден, когато му казах, че съм физик. Неговата реакция бе много показателна – сякаш е срещнал сезонен работник, който някак е попаднал на Световния икономически форум в Давос.

Освен завързването на полезни връзки, самореклама и други неща (например каране на ски) .С каквото обикновено се занимават политиците и финансистите. Представителите на различните страни обсъждаха в Давос влошаването на глобалната икономика. Ръководителите на държавите считат, че ситуацията може да се оправи с по-добро управление. Директорите на централните банки са на мнение, че спасението е в подобряването на финансовия контрол, а инвестиционните банкери – в пазарите. Икономистите предлагат нови теории, а интернет предприемачите вярват в социалните мрежи. Но единственото, до което всички тези хора постигнаха единно мнение бе, че бързото решение на проблема е съвсем достъпно и близко.

Преимуществото на кулите от слонова кост е в това, че дават възможност да се видят не само актуалните проблеми.

Там където едни виждат финансова криза, дългова криза и валутна криза, учените забелязват много по-тревожни събития. Ние се намираме в разгара на технологична криза. В наши дни иновационните и пробивните технологии се появяват много по-рядко, отколкото е необходимо за един стабилен икономически ръст. Дори и банкерите се оплакват от недостига на нови технологии, които да се използват в инвестирането и въобще в банковото дело.

Източник:kaldata.com
Статия за диамагнитната левитация, в което се споменва лобимия хамстер Тиша. След това тя е използвана за получаване на докторат по физика
Просто погледнете втората половина на миналия век.

Та тя бе пълна с технологични достижения. Силициевата революция доведе до появата на компютрите, микрочиповете, смартфоните и интернет. А преди това имаме сателити и лазери, Космическа надпревара. Да не забравим и глобалната навигационна сателитна система GPS. А през последните две десетилетия осен появата на социалните мрежи, няма нищо друго, а само усъвършенстване на едни или други устройства.

Много икономисти твърдят, че „ниските плодове от дърветата са вече откъснати“ и сега започва дълъг период на стагнация в науката. Но понеже все още няма явен икономически спад, хората почти не обръщат внимание на това. Икономистите са добре известни със своите красноречиви обяснения за това, какво не е наред с предишните теории, но от това няма полза.

„Of flying frogs and levitrons“ – статията, която получи Шнобеловата премия по физика за 2000 година

Моята собствена кула от слонова кост дава представа за фундаменталната наука, в която икономистите не рискуват. Аз виждам големи проблеми в предаването и разпространяването на нови знания. Работата не е там, че няма нови открития, а в това, че скоростта в науката е намаляла. Без нови познания са възможни само производни технологии, но колкото и важни да са те, не могат да поддържат същите темпове на икономически ръст.

На които се наслаждаваше светът от началото на индустриалната революция.

За неспециалиста изследването на синьото небе може да се стори просто излишно изразходване на парични средства, понеже това занимание не осигурява „хляб и зрелища“. Но от друга страна, можем да разберем, че няма такова понятие като „безполезни фундаментални познания“. Силициевата революция нямаше да е възможна без квантовата физика. Защита на информацията в мрежата и компютрите не се сриват всяка една секунда благодарение на абстрактната математика. Теорията на относителността на Айнщайн може и да не изглежда незначителна, но без нея нямаше да работи сателитната навигационна система. Пътят от базовите открития до стоките за ежедневна употреба е бавен, но без научните основи и това няма да го има.

Изглежда съвсем логично да се инвестира в усвояването на космоса с цел получаване на нови знания. Всички, с които говорих в Давос еднозначно заявяваха, че трябва да се увеличи поддръжката и финансирането на науката. За съжаление, хората са нелогични. Когато питах същите тези хора, дали техните компании са готови да плащат данъци, предназначени за науката, отговорът бе съвсем категоричен – не. Както и плащането на някакъв личен данък за развитието на науката.

Сякаш парите за тази цел могат да дойдат от някое друго място.

Преди 40 години заплахата от война принуди страните да търсят дългосрочни преимущества срещу своите врагове. Забележете, че всичко това се изля в огромни инвестиции в науката и даде възможност на промишлената революция да продължи. В наши дни, явно заплахата от глобалното затопляне, пренаселването и дефицита на природни ресурси не изглеждат достатъчно плашещи.

Западните правителства свиват и намаляват своите програми за изследване на космоса в отговор на финансовите ограничения и негативното отношение на избирателите към научните изследвания. В Давос се убедих, че надежда за промени почти няма. Трябва да се промени човешката природа. Страхувам се, че този път икономистите са прави и стагнацията в японски стил е най-добрият ни сценарий.

Но аз имам една мечта. Да си представи, че промишлената революция и икономическият ръст продължават. Това става, защото учените са открили огромен астероид, който ще наближи нашата планета след 50 години. Това си е достатъчно страшно и плашещо. Разбира се, светът може да се справи с тази заплаха, но само при развитието на нови знания и технологии. И накрая, в моята мечта, човечеството все пак осъзнава, че социалните мрежи наистина могат да направят някои хора много богати, но няма да спасят планетата. За тази цел са необходими фундаментални открития.

Източник:kaldata.com

Коментирай чрез Фейсбук
Източник:fakti.bg
loading...
Оценките на читателите
Общо: 0 Общо гласували: 0
loading...

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: